Градът на слънцето

Понякога стаята е широка, понякога тясна. Просторна е, но ако помислиш, че ти харесва, започва да те притиска с ниския си таван. Тапетите й са мръсни или сиви, а цветята по него са зелени или изхабени, а понякога изобщо не са цветя. Когато вървиш в стаята тя се променя. Остава назад. Едната й стена, която би трябвало да стои пред мен, липсва. Може би я беше съборило онова нещо, което събори целия град. Другите три стени ме избутват към общия гроб на срутените сгради. Там, където беше тя. Там имаше пропаст. Там имаше въздух. Два стола на ръба на стаята. И там беше ти. Бяхме ние. Седяхме на последните два здрави стола и бяхме последните двама болни хора. И говорехме. Не за това, което се беше случило с нашия град. И нашия свят. Може би се беше случило прекалено отдавна. Ти ми обясняваше колко много не ме обичаш, а аз те слушах и клатех краката си над счупения град. И твоята ръка беше в моята. И моята ръка беше в твоята. И седяхме спокойни над града. А слънце нямаше. Само прах. Плуваше бавно и за никъде не бързаше. Ти си мой приятел. Винаги когато слънце няма.

pro- kakvoooo?!

"Про"- каквоооо? След като се запознах с подробности от мястото на събитието, благодарение на смелата ни кореспондентка от FFokTheFreeWorld, аз бих могла да продължа с тъпия коментар в студиото. Между другото, Ленче, всички се надяваме, че си добре и си успяла да избършеш тая кръв от обектива. Такаааааааа....."Що стана, та не вечерахме?!" е казал народът, та и аз така нещо изпуснах и не разбрах кога, как и защо националният гняв се надигна и се преструктурира в кърваво цунами, което се сгромоляса пред парламента и оцапа жълтите павета и на Гена обектива. Но поне едно нещо ме успокоява - вече имаме ситуация в района на НС, която да премине под лозунга "Съединението прави силата!". В опитите да си обясня тази всеобща идиотия (ако това въобще е възможно), за мое лично улеснение, ще го карам по-хронологично. "Амнезия"- о, да - колко подходящо и леко шеговито име за дискотека, пък и добре звучи, бе дееба - някои нощни птици сигурно са го мислели за женско име. А къде е най-добре да си пльокнеш хубавата дискотека с хубаво име - ми в Студентски град, разбира се! Оооо, Студентски град, любимо мое място - не успяхме да засенчим Бъкингамския дворец с НДК, не победихме и в Статуята на свободата vs. статуята на Света София...Но! На Содом и Гомор им ебахме майката по всички точки! (Аз лично смятам в скоро време да протестирам в защита на правото си да пусна атомна бомба над това сакрално място, но първо ще се групирам с обущарите наркомани, които искат по-ниски цени на лепилата, с производителите на краставици, които искат да започнат производство на домати в АЕЦ "Козлодуй", с клонинга на овцата Доли, която иска смяна на пола и с котката ми, която иска да стане пор.) Отплеснах се, върнах се и сега виждам 2 проблема: първо, нищо не е започнало в Студентски град (там нещата обикновено завършват, при това срамно) - нещата започнаха когато кадри от протестите в Гърция бяха излъчени по новините на БТВ. В теста ми по обща психология имаше въпрос "Какво внушава на индивида усещането за реалност?". Ми новините по БТВ-то, бе брато! Примерно ако Юксел Кадриев с фатaлен поглед съобщи, че в мазето на панелка в Люлин - 5-ти микрорайон, живущи са открили Годзила, който най-спокойно си шиел гоблен-репродукция на "Часовниците" на Дали, всички българи дружно ще решат, че никое мазе вече не е безопасно, че за това е виновно правителството, че това е единственото важно нещо, което се случва в цялата шибана държава, и че евентуално, Дали е българин, имал нещо общо с Кирил и Методи, а Бойко Борисов нервно ще обяснява, че това е провокативна политическа поръчка само и единствено срещу него. Та! Излъчвайки тези репортажи, любимата ми хуманоидна раса - журналистите, подбудиха следния диалог в стотици български домове и общежития: "Абе, Пешо/Гошо, глей ги тия гърчолята кво праат, бе да ги еба! Европейска работа, не кат нас - овце! Ма па и ние можеме, бе ей!" "Да,бе Пешо/Гошо, прав си, бе мама му стара! Аз неска я учих тая дума "демокрация", да я еба, при тоя педерас професора в УНСС-то, ....разбираш ли. Ма то тарикатско звучи , бе дееба!". Тук е и вторият проблем, който съзрях: Юксел, Венелин и Гена само това и чакаха, прегърбени и впили обезумял поглед в глобус, всеки хванал по една черна котка, която фанатично да гали, смеейки се зловещо (личното ми мнение за журналистите си е крайно, необосновано и лично!). И ето: "Студент намери смъртта си в Студентски град." Ай стига бе! Направо да не повярва човек! Заклевам се никога не бих и предположила,че такова нещо може да се случи в този своеобразен храм на образованието и просветата! И сигурно е първият такъв случай? Положително! Разбира се! Как! И аз какви глупости тука си мисля - естествено,че е първият. То ако имаше други щеше да се вдигне същият шум! Нали?.... И те така се почна тая мъка. Близките на момчето организираха протест, с който се опитаха да се противопоставят на наистина гениалното твърдение на Наказателния кодекс, че ако петима човека(?) смачкат от бой шестия такъв, то последният, който го е докоснал е единственият виновен за смъртта му. Забележително, наистина! Но защо, помислиха си Юксел, Венелин и Гена (образно казано), да не превърнем цялата тая гадна история в цирк? Давайте да ровим в купчината лайна, наречена Студентски град! Защо чак сега - ми щото в Гърция така прават, а те разбират от демокрация. Ние да не сме по-назад, я! И се сформираха разни там студенти-ентусиасти, единият от които обясняваше в БТВ Репортерите (разбира се), че имало там някакви леки момичетааааа......общинар говореше, че заведенията не били законнииииии......продавали се наркотицииииии. Покъртително! Kато гръм от ясно небе ни дойде направо! Но и съдбата на протестиращите не е хич лека - тва да пиеш като животно до 5 ч. сутринта и след тва да ходиш на протест - еби му майката! А ако имаш късмет и да се сбиеш - още по-зле. В следващите няколко дни към тези герои се присъединиха и групи хора, които ми се струва си протестират от около година, ако не и повече + другите ми любимци - ''еколозите'' (сигурен начин да спасим Земята - колело, раста и кофи в 3 разцветки), които де що има протест - там са!. Това обединение доведе до обобщения извод: "Нема мое, нема твое - ЩЕ СВАЛЯМЕ ПРАВИТЕЛСТВОТО!". Браво! А после кво праим? Това няма значение и ми се струва, че никога в човешката история няма и да има. И така някак неусетно се стигна до светлата дата 14.01.2009г. , която в интерес на истината изглеждаше доста обещаващо - цялата софийска земя беше замръзнала, а нейните чеда се бяха запътили на всички посоки, всеки по своите си задачи, посредством сложни фигуристски изпълнения и съчетания (и ако Йордан Йовков беше жив - ето ти разказ). Аз, станала рано както никога, весело и безгрижно се пързалях из овча-купелската действителност и наблюдавах с интерес впечатляващата хореография на моите съселяни, като дори се опитвах да измисля най-подходящата музикална творба за различните изпълнения, съобразно техния строго индивидуален характер. Най- масовата интерпретация на ''Лебедово езеро'' правена някога - браво! А денят се познавал от сутринта - да, ама почти...За да компенсирам ранното ставане, разбира се проспах останалото от деня, но пък оцелих точния момент да си пусна телевизора - Вечерната емисия новини, да се свети името й. ''Започва трагедията!''е казал Гео Милев в поемата си "Септември" и хубаво го е казал. Аз само успях "Какво, бе да му еба майката....?!", виждайки как някакви хора с маски хвърлят метални прегради по полицаи, други хора кървят на посоки (а не целенасочено и строго регулирано, както Гена си мисли, че би трябвало), трети пищят и тичат и някакъв единичен етюд на двама пенсионери, които, незнайно защо, се дърпат и се псуват. Признавам, обзе ме топло чувство на апокалиптичност, което е присъщо на всички хора - много ги обичаме драматичните ексцесии - и дори ми се прииска да видя на лента историята на България, но...От там преминах на истеричен смях, когато видях кадрите на протестиращите, които мятаха снежни топки. Едно от безумните късметчета, които ти дават с кафето гласи: ''Какво по-добро начало на деня от сладък бой с възглавници?"- да повърнеш направо! Но ако го редактираш си е направо вярно: "Какъв по-добър завършек на деня от сладък бой със снежни топки с жандармерията!". Знаех си, че тази сутрин предвещава нещо наистина романтично. Ще го научиме ние цивилизования свят какво е това "нежна революция"! Хвала на такива българи! Трябваше да си организират и състезание кой ще направи по-хубав снежен човек...От там - лек нацистски гняв, заради който винаги ще защитавам теорията си, че нео-нацистчетата и производните им вторични боклуци, незнайно защо наричащи се ''скинове'', които дори и не подозират от къде идва течението ''скин-хед'', трябва да бъдат набутани в газови камери, стратегически разположени в София, Габрово и Бургас...От там - недоумение за какви 40 човека провокатори става въпрос, като ясно се вижда как цялото стадо хвърля квото хване по полицайте?! И тебе, господин Да-те-еба-в-счупената-глава, кой те кара да се ебаваш с жандармерията? Зъл демон? Едва ли. И като виждате,че тропат с палки по щитовете, не се ли сетихте, че едва ли идват да ви питат колко е часът. Явно е, че след като пра-внуците на Адолф са превърнали, но не и без ваша помощ, мирния протест в садистично пого, протестът логично би следвало да бъде спрян! Недоумявам и пак недоумявам целия тоя изкуствено създаден абсурд... Но като ми попремина стресът, започна да ме измъчва най-простичкият въпрос - какво толкова всъщност искат тея хора, които или ме дразнят, или ме разсмиват с безмозъчните си действия? Да знаят, че ако някой се опита да смачка от бой тяхното дете или приятел, има някаква възможност някой да го защити; Да знаят, че някой би се погрижил за това те и кравичката Иванка, която дава мляко, да имат какво да ядат и да могат да дадат на внуците по 10 лева за рожденния ден (а може и на Иванка, и то да си купи нещо момичето); Да знаят, че ако се случи така те да не могат да имат деца, няма да им се налага да се лишат от 10-дневното курортуване в Лозенец за следващите 15 години, за да съберат пари за следващото чудо на науката и техниката, което ни се полага след компютъра - инвитро... И ме хвана срам. От много неща. Но най-вече от това, че живея, обичам и ще служа по някакъв начин на една страна, която страда от самовнушена шизофрения (трябва да си го патентовам това медицинско откритие) - тя си мисли, че нейните граждани са въображаеми и те нямат нужда от нищо, което нормалните хора вече имат. Само ми остава да се надявам, че няма да ми се наложи да събирам мозъка на моето инвитро-дете от паважа на Студентски град, защото на стари години няма да има кой да ми дава пари за лекарства и единственият вариант е да си взема крава.Няколко дена по-късно, когато на площада бяха останали само "еколозите", които поради силната си вяра в Джа биха устояли и на радиация, видях интересна картинка, която може би обобщава историята на Голямото Януарско Въстание от 2009-та: симпатична девойка позираше пред телефона на млад момък, размахваща финият си среден пръст по посока на сградата на НС. Мдаааа....глас на народа? Не, всъщност пръст на народа. Браво! Смела и градивна постъпка наистина! Денят, в който целокупният български народ гордо устреми величественият си среден пръст към небесата, от там ще завалят дъждове от жаби и змии, чума ще налегне цялото правителство и тая държава ще се оправи, вервайте ми! Направо давайте да слагаме един голям дунапренен среден пръст на входа на НС и сички да минеме да се щракнеме за спомен! Но друго си мисля аз...ако евентуално, в резултат на някакво паранормално явление, свалим правителството с масов бой и размахване на средни пръсти, кого ще вдигнеме тогаз (брей, и рима вече изкарах)? Предложения?.....Не? Но аз трябва да гласувам и да се интересувам от политическия живот, защото това било мое задължение, така ли? Трябвало да имам гражданска позиция, тоест да си размахвам средния пръст, това ли е решението, будни млади хора? Ай да ми ядете....!!! Яжте и се надявайте. Аз така правя - ям си мусака в къщи и се надявам. ОСТАНЕТЕ С ПРОГНОЗАТА ЗА ВРЕМЕТО!!! И приятна вечер!

.

Точка винаги е искала да бъде част от многоточие, или поне да срещне такова. Ей така, да има просто с кой да си говори, ебахти. Каква й е работата. Чака да се подредят всичките там думи, дето се предполага, че са от голямо значение и накрая – точка. „Това да си точка е ебаси кура” – каза си Точка, малко преди да я плеснат в края. Веднъж й беше станало толкова скучно, че реши да заговори главната буква до нея:
- Как е там горе, а?
- Mисля, че мястото ти е един интервал по-вдясно. Ако обичаш!
„Обичам аз. Нищо не обичам. Кво да обичам дееба, ше обичам аз”
- Абе, аре тихо, бе точка! Опитваме се да се подредим тука, кво се изживяваш пак. Стой малко и си чакай реда. – казаха думите, оглеждайки се една в друга.
„Що ли да не ви еба майката?!” – и това беше последното нещо, което думите НЕ чуха от/за нея.
Докато вървеше по празните бели листи, опитвайки се да намери корицата за навън, Точка си мислеше колко пъти беше сънувала как бяга от разказа. Толкова пъти, че сега дори не можеше да повярва. „Абе, аз верно избягах. И сега кво.”
Точка никога не е била точка на плановете. Все пак тя цял живот е правела каквото й кажат – заставала е, където я поставят, понякога са я изтривали, понякога не са й оставяли интервали да диша.
Въпреки това Точка се замисли какво ли се случваше няколко страници по-назад. Дали бяха забелязали вече, че я няма и какво ли се случва с думите, когато си нямат точка?
Не че чувстваше вина. Тя и не е виновна, бахти. Нали не е.

След около 60 листа намери корицата. „Така. Е, са кво ти треперят краката. Аре излизай, кво седиш!”. Сега вече Точка почувства, че откраднатата свобода и страхът от мястото, където я беше отвела тя, се бяха свили на топка в точкестия й корем. Рязко й се присра. От ужас, не от друго. „Добре сега. Да умра в собствените си лайна ли, това ли трябва да стане?!?!”. Точка почервеня, после пак си почерня и избута корицата.

туп!

Точка вече беше леко елипсовидна от падането, стояща върху бюро, осрано от какви ли не писателски чекии. „Дееби и помияра ше е тоя автор. То па и ебаси тъпата книга, дето пише – едно многоточие няма, батко. Иначе много знае да трие по 10 пъти.”
Точка сама усещаше как с времето ставаше все по-черна.
Все едно. Сега само трябваше да си намери нова книга. Някоя с многоточия. За Точка многоточието беше важно (не че беше виждала някога в живота си, ама така беше чувала). В него имало каквото искаш - общо взето всичко. Дори и това, което не си помислял да кажеш, и то било там.
Така можеше да живее.
Да си говори с някой като нея в края на изречението и това да е начало.
Точка си беше идеалист, ама кво.
„Така. Сега – нова книга.” – каза си тя, оглеждайки критично библиотеката на бившия си вече книгоуправител. „Порно книга за деца?! Какво е порно книга за деца и кой изрод има такава? Няма да е там. Друго - ‘100те най-известни серийни убийци на всички времена’ – чудно просто. ‘Робинзон Крузо’ – ти да видиш, нищо извратено, а и звучи яко. Личи си, че има и илюстрации. Винаги съм искала да бъда точка в книга с илюстрации. Веднъж даже го раказах на един удивителен знак и той ми каза, че било много тъпо. „Книжка с картинки – детска работа!” – така ми вика мамицата му удивена.”

„Ми да пък!” – каза Точка и скочи някъде из листите на Дефо.

Когато си отвори очите изпадна в нещо като шок. Даже точно шок си беше.
Остров.
Без ташак.
„Шах-мат.”
Имаше си остров. Нейн си само. И сега всичко й се стори като Многоточие.
След малко го видя – стоеше там недвусмислено с всичкия си смисъл.
Само че тихо, за да не...

Да е ясно: всичко стана за 3 секунди и сега светът е техен.
Да се знае . >>> (...)

P.S. (в една друга книга) ауееееееее точкааа къде отиде мамицата ти черна ти само да се появиш не се бутай бе кой се бута бе тука няма никакъв ред някой да ми е виждал синонима абе настъпа ли ме току-що бе алоо алооо имате грешка ало бе абе на кой ше викаш ало бе абе не на тебе бе точкааа точкаааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааа



точка

TV сейв май лайф

Много телевизия се гледа в тая държава.

То лошо няма, естествено. Но тук всичко се изопачава.
Веднъж се разминах с едно момче – върл привърженик на Justin течението, явно. Проблем до тук няма, кой знае какъв. Но фона, на който се развива действието е доста важен – бавно препускащ мръсен, дръглив кон, теглещ пълна с няколко циганета каручка.
Аз колко се смях...
По „Витошка” с каручката...имат вкус от малцинствата, не е като да нямат. Как примерно се е почувствал Джъстин-клонингът, не ми го ражда главата. Той човекът си е тръгнал на шопинг, а пък се вижда принуден да прескача на кончето... там онова... Ужас.

И това – само тук, само сега!
Ох.

Разбирам, до известна степен, желанието на хората да се чувстват скъпи и модерни. То щом ги влече...значи ги е завлякло вече. Но! Недейте тук, бе хора. Не е лицеприятно някак. Ти да си модерен, да си модерен...колко да си модерен като мине каруцата покрай тебе? Не че има виновни за появата на подобни немоторни превозни средства по главните улици на столицата... (никога няма да обвиня в нищо Бойко Борисов. Смятам лично да отправя предложение към...който трябва...да бъде канонизиран за светец час по-скоро! Така вече ще го наричаме Свети Генерал Лейтенант Бойко Борисов – Кмет На София! Перфектно).

Много телевизя се гледа, ей! Не е шега работа. То и аз гледам, но така и не разбрах как не можаха да ми дадат наклон от City TV. В мен е проблема, най-вероятно.
Друго е обаче при по-малките момичета. Там е важно какъв ти е телефона, обувките ти колко струват и „това Swarovski ли са!?”. Променили са се сроковете. Значи вече на 13 не си дете, а - „мацка”; на 14 не си никаква „мацка”, ами си си баш жена, а на 16 е най-добре да си бременна, за да го родиш веднъж завинаги тоя изрод и да се посветиш изцяло на поп-фолка.

Друг интересен феномен забелязвам, що се отнася до телевизията. Как става така, че всичко, което каже Юксел е истина? Хората помежду си си нямат доверие, но виж пусне ли се телевизора – няма скрито-покрито. Не се връзва нещо. Не че наричам Юки лъжец. Не. Той просто чете новините, които някои е решил да напише точно по този, а не по друг начин. „Съмнителен бял прах”, „икономическа криза” и „птичи грип” има, защото някои е решил, че така ще му е по-удобно. Изведнъж съмнително спира да се появява въпросният прах, кризата никой не я брои, а птичките загадъчно оздравяха. О, чудо.

В Матрицата сме си. Само дето в действителност няма Нео, който трябва да набие лошите на забавен каданс, с което да превърне света в „едно по-добро място за живеене”. Някои си въобразяват, че реалният Нео е Обама, ама няма такъв филм. Не е Капитан Планета, а президент на САЩ, по дяволите. А това, че е черен не му дава свръхестествени сили, с помощта на които да изкорени неправдите, да нахрани гладните и да намери лекарство против рака. Явно цветнокож трябва да е президент на Америка, за да не се ебава никой с негрите. Предлагам слеващият да е 50 cent, защото по този начин рязко ще спаднат покушенията срещу държавни глави. Него и 30 пъти да го гръмнат, пак ше стане и ше каже „I get money”.

Ю фийл ми?

И понеже е най-лесно, дай да кажем, че системата е виновна за всичко и няма вече кво да говорим. Така става – хората като си нямат работа или гледат телевизия, или плюят наляво и надясно.
Системата била виновна... Само на системно тъпите им пречи тъпата система, май.
И въобще какво значение има кой каква част, винтче или болтче е от тая система? Как мога да се развълнувам от факта, че определени хора перат пари, примерно? Ами не мога. Пере им се – перат си. Сега ако започна да се възмущавам, освен че ще стана възмутена, нищо друго няма да се промени. Аман от тия пари.

Смешно е и щеше да е страшно, ако не беше смешно.

И стига вече с предложенията за „бягство от системата”. За да избягаш от проклетата система, трябва да се чувстваш част от нея, а чувстваш ли се част от нея – бягане няма.

„Миенето е лесно като детска игра.”

Какво ли знам аз...
Знам ли как се готвят броколи със зеле, лешници, кило и половина моркови със сусам и царевичен хляб за десерт...на бавен огън в 9:00 всяка сутрин?!?
Не знам.
Знам ли последно Ерик на кой е син, на Брук и Рич или на Брук и Ерик-старши??! ЗНАМ ЛИ СЕ ПИТАМ !!?
Не знам.
Знам ли Евгени Минчев тази седмица на колко светски партита е бил и какво с детайли се е случило там?!?!?!
Не знам.
Знам ли как изглежда новият клип на Милко Калайджиев?!?!?!? Ами ако си е махнал мустаците!!!?!??!
Не знам.
Знам ли кой ходи на гости в Шоуто на Слави?!??!?!? Кой беше снощи!? А!!???
Не знам.
Знам ли какво е новото амплоа на Мадона!?!??! Ами ако след детски книжки е започнала да пише порно такива за деца?! А ?!?
Не знам.
Знам ли аз сега, примерно, какво аджеба да си облека утре, като не съм гледала MTV!!?!??!
Не знам.
Знам ли последната искрена и лична история, която тотално би разбила света ми на хиляди парченца!!? ААААА!!!!!
Не знам...

Аз няма да успея в тоя живот.
Вече от една седмица съм непълноценен гражданин на света.
От една седмица не съм вече човек.
Човек не съм от една седмица вече.

Вече цяла седмица мина, откакто не съм човек.
Мина се цяла седмица и да си кажа...не съм човек вече.
Човек не съм.

От една седмица не съм пускала телевизора. Опитвам се да се откажа. Знам, че е вредно. Той просто стои изключен. Ей там е, от тука го виждам... Не ми се гледа телевизия...внушавам си. Това са внушения! Естествено, че мога и без телевизия.
Няма да пусна телевизора. Отказвам! Аз съм човек с воля. Аз съм човек с воля и с дистанционно в ръката! О, мамка му... Предавам се.

Пускам го!!!