PR – възход и падение

Възход.
Терминът връзки с обществеността започва да се утвърждава в САЩ в първата половина на ХХ в.
Някои по-задълбочени исторически факти водят и по-назад в световната история. Смята се, че посредничеството между дадена кралска особа и популяризирането и сред висшето общество, лобизмът, предварителното представяне на улични театрални постановки, както и популяризирането на железниците сред обществото са ранни версии на това, което днес наричаме връзки с обществеността.
От първата си дефиниция до днес, тази PRофесия не се е променила коренно. Тя има за цел да бъде посредник между дадена организация/личност и обществото. С PRомяната в медийното PRостранство и развитието на нетрадиционните медии нейните инструменти и методи се увеличават PRопорционално с възможностите на PRактикуващите PRофесионалисти.
У нас.
Когато тази наука се е утвърждавала като жизнено важна за съществуването на бизнеса, в България все още не е имало време да се мисли за такива неща. От създаването на термина до навлизането му в България изминават малко повече от седемдесет години, които са извънредно тежки за страната. ВъPRеки това за този период съществуват няколко много емблематични PRимера за успешни PR кампании. Те са в цялата си същност политически PRопаганди, насочващи общественото мнение в една или друга посока. Най-успешната сред тях е тази с начална дата 09.09.1944 г. Кампания, PRовеждана успешно от съветските и българските PR агенти и техните клиенти цели 45 години, когато рухва благодарение на друга PR кампания, наречена ,,перестройка’’ (твърди се, че някои са я наричали ,,PRстройка’’) и на няколко черни PR контра-агенции не само в България, но и в целия свят. ВъPRеки това тази кампания си остава най-успешната в българската история на пъблик рилейшънс.
За последните 15 години в България вече има над сто и петдесет агенции, няколко браншови организации, десетки университетски специалности във водещи университети и десетки хиляди желаещи да се занимават с PR.
Падение.
Отрицателно влияние върху професията могат да окажат най-вече тези, които я PRактикуват. Използвайки често непозволени, но с гарантиран успех, манипулативни техники и неетични похвати, не-чак-толкова-добрите PRофесионалисти, биха могли да постигнат добро развитие в кариерата, но рано или късно те несъмнено ще хвърлят черна сянка върху този занаят. От друга страна, вече утвърдените PR агенти ще имат възможността да се радват на завидна популярност и добри финансови възможности, но за тях винаги ще дебне опасността да паднат отвисоко. А от това в повечето случаи би пострадала и репутацията на целия бранш.
У нас.
Подобно на всичко ново, навлязло в страната ни след 10-ти ноември, така и PR-ът се развива по свои неведоми пътеки и кове свои закони и PRавила. На наша почва връзките с обществеността покълват бавно и колебливо, но цъфтят бързо и повехват бавно. Това се дължи на популярността, която добива PRофесията по време на прехода. PRактикувана от знайни и незнайни паркетни лъвове и съмнителни коктейлни знаменитости, тази PRофесия вече се PRеподава и в нашите университети като отделна специалност. Тя от своя страна (специалността) става заветна цел за амбициозни момичета, които PRи всеки удобен случай гордо заявяват ,,Аз уча PR’’.
Учи се добре, бейби и поддържай форма, защото обичайните PR заподозрени вече твърде много започнаха да се въртят в различните TV PRедавания и май е време за нови лица и свежи идеи.
PR Rules (Росен Спасов)

Там

Съзнанието ми е балон пълен с хелий, който се е изплъзнал от ръцете на дебело дете и самодоволно лети към своята гибел. Сънищата ми са се превърнали в обвивка на реалността, тънък слой прах, превръщащ всичко ново и блестящо в матиран спомен. Няма ме сред вас, съществувам самостоятелно единствено в собствените си мисли. Създавам образи, които да запълват празното пространство с успокояващ глъч, но не им дължа нищо. Не дължа нищо и на себе си, аз създавам и унищожавам реалността и не й позволявам да твърди обратното. Малкото, което имам е многото, което вие не притежавате. Щастието ми не ме интересува, защото нещастието не съществува в света, който съм създала за себе си.

Материята винаги се е опитвала да погълне потокът от чувства, идеи и мисли, които излизат от мен. Дебне ме, понякого ме притиска в някой ъгъл и изкопчва и последната капка емоция, която нося у себе си. След това ме няма...няма ме дълго време, понякога месеци...понякога година. Оставям се да бъда водена от материята, да ме върти из тунелите на бялата й реалност. По-лесно е така...там сте и вие, срещаме се с избледнели погледи, докосваме се с плътта, която мислим за своя. Разминаваме се убедени, че тове е единственото, което сме способни да направим щом съществуваме. Да се разминаваме по един или друг начин, докато настъпи смъртта ни.

Понякога, обаче се измъквам...незнам как...може би както балонът с хелий се измъква от ръцете на дебелото дете. Намирам процеп в материята, който ме води под черните лъчи на собственото ми съзнание...фантазиите ми разцъфтяват, погалени от тези така топли лъчи. Идеите ми политат в търсене на безкрая, обикалят вселената и се връщат при мен изпълнени с мъдрост. Сънищата ми превземат всяка капчица свободно пространство и разплитат в себе си красотата на мисълта. Плътта ми е черна, жива, истинска. Във вените ми текат чувства, кожата ми усеща всяко движение, всяка промяна на света. Тук съм, защото така трябва да бъде. Когато съм тук, всичко е на мястото си. Вас ви няма. Може би още се въртите в белите тунели, хипнотизирани от коварната материя. А може би и вие сте намерили своя процеп и сега сте на милион дни от мен, обвити в магията на сънищата, създаващи собствена реалност.

Незнам колко много или колко малко ми трябва за да отида там, така е до следващия момент в който материята ме открива. Може би аз й позволявам да го направи, за да ви срещна отново. Може би, ако не бяха студените бели туели, нямаше да разпозная топлите черни лъчи. Незнам и къде ще свърши всичко за мен...докато се разминавам с някой от вас или докато се радвам на разцъфтелите ми фантазии.

А няма и значение...Това съм аз. Това е малкото, което имам и многото, което вие нямате.

Критикувай или умри

Лесно е, много е лесно. Щом и аз мога с моята безгранична тъпота – смятай. Дай да нахрачим, оакаме и напсуваме всичко, което се случва и да пием една ракия след това за берекет. Лесно е, много е лесно.
Цаката е да се правят пари, които да се харчат, по възможност за изопачения, че така е явно най-сладко. Кое не е ясно?
Или може би понеже нямаме какво да правим – дай да я набараме къде е тука конспирацията, „не мое да нема”. Сетих се! Парите, които ще съберат, бас ловя, че няма да отидат за децата (както са се „напънали” да измислят „шибаните сценаристи”), ами ще бъдат тайно разделени между участниците в грандиозния шантаж! Ейй, как ги оправих на бърза ръка...
Лесно е, много е лесно.
Всяка явна благотворителност е долна курва. Но е благотворителност, нали? Нали?
Да, ясно. Събери пари, дрехи, обувки, направи нещо сам, ако не си крайно сакат, но трябва ли да го кажат във вечерната емисия новини? Щом така ще се почувстваш реализиран и удовлетворен – кажи си, хвали се, татуирай си „донор” на гъза, ако искаш, но не е готино, някак. Куцо е.
Но е благотворителност, нали?
Има къща. В нея живеят хора. До тук нещо сложно? Някаква критика или нещо? Няма още...добре продължавам: какъв е фундаменталният замисъл? Гледаме как хората в къщата си имитират реалните животи, докато чистят обективите на камерите. Други едни хора, извън къщата ги снимат. Който иска гледа, който не иска – хвърля боб по телевизора и пикае газ.
През това време някой друг (дали ще е Зюмбюл, брат му или ти – няма значение) решава да пусне смс. Неговият лев са новите обувки на малко момиченце, неговият лев е футболна топка за братчето й, неговият лев им купува лекарства, книги, нова дограма (ако въобще има стара), неговият лев е нечия първа усмивка. Какво ми пука, ако пусналият смс реши, че е Спасителят?
И не е лошо, ако мустакатият чалгар те е накарал някак да пуснеш смс, не е лошо и ако не пуснеш. Лошото е да си сърдит на курвата Благотворителност. Вярно, че си е дала гъза, ама с цел. Лесно е, много е лесно.
Става въпрос за децата, нали? Дали им е зле? Зле им е сигурно някой да им обръща внимание (дори да е престорено е внимание), зле им е сигурно някой да събира пари за тях...
Злето е че вниманието ще е до края на тъпото риалити. Ще се събере ебахти сумата, ще се хвалим какви сме рицари на кръглата маса една седмица и после ще ни е през кура за децата, за предаването, за есемесите и за мерудията Ники Кънчев (той е навсякъде така или иначе и трудно би ни липсвал).
Дреме ми, че някой ще си излезе с парите след цялата патаклама. Учили са ме в чужди портфейли да не гледам. Ама има кинти за децата, нали?
Дреме ми на кой колко му се ебе или сере в национален ефир. После ще има кинти за децата, нали?
Дреме ми, че хората били задръстени и че слагат равно между „благотворителност” и „PR”. Събират се пари за децата, нали?
Претендиращите, парадиращи олигофрени ги знаем – драпат за едното име цял живот и като се обяснят на няколко места какви са благородни – мирясват. Живи и здрави.
И най-големият тъпак се кефи като е полезен. Номерът е да намериш как да си полезен без да се пениш, напъваш и самоизтъкваш.
За да не излезе, че съм шибан популист, ще си тегля една майна и ще направя на Саня боб. Благородно, нали?

Реалити боб

19.55ч.
Седя прегърбена над паница боб, притоплен на въздесъщата микровълнова фурна, топя си филийката бавно и внимателно. Пускам телевизора, чиято антена вече е започнала да издъхва поради преклонната си възраст, но не за това става въпрос. Първото нещо, което чувам е словосъчетанието „БЛАГОРОДНОТО РEАЛИТИ”. Натопената филийка, намираща се вече в пълната ми със слюнка устна кухина, се изстрелва със скоростта на светлината на пета степен към кривото ми гърло a.k.a. неправилната тръба от двете. Заедно със слюнката. Падам под масата, дишайки подобно бащата на Люк Скайуокър, и започвам да се гърча физически и психически. Гърчейки се, пред очите ми като на забавен каданс минава всичко, което прескъпата ми учителка по български език ми е говорила за словосъчетанията, за това как ледът не може да е топъл, супата не може да е твърда, пишката не може да е вдлъбната, маймуната няма как да е течна... абе НЯКОИ ПРИЛАГАТЕЛНИ СЕ МРАЗЯТ С НЯКОИ СЪЩЕСТВИТЕЛНИ...сещаш се, драги чиателю за какво иде реч. В моментът в който дойде ред на споменът от приближаващият с голяма скорост учебник към очото ми, дробът съумя да продуха неправилната тръба и парчето натопена филийка излетя на плочките. Физическият гърч приключи. Психическият не. Той прерастна във вулканична смесица от гняв, гнус, мъртви и възкръснали от ярост мозъчни клетки, масово клане на задръжки, изгаряне на клада на всякакъв контрол над крайниците и, в крайна сметка, – чиния с боб стърчаща от телевизора, като НЛО от Пентагона...

20.18ч.
Седя на стола с вперен поглед в разтичащия се по монитора боб.
Проклинам ВИ, копелета гадни, проклинам ви бял ден да не видите за това което ми причинихте, така да знаете...Не може да серете върху думичките щото и те имат чувства, тая милата БЛАГОРОДНОСТ, как според вас, глисти гадни, се е почувствала като сте я плеснали до....тоя...рецидивист изнасилвач на девствени изречения, тоя убиец на невръстни съзнания...Ше ви кажа как! ЗЛЕ! Aма не "зле", ами се едно са й го набутали във всички дупки едновременно мазни, некъпани, космати !@#$%^& !!! И аз така се почувствах...

20.34ч.
БЛАГОРОДНО РЕАЛИТИ. Тва само тука, имам чувството, че може да ти го каже мазен новинар с пластмасова усмивка и хемороиди, изтичащи в гащите му, докато го изрича.
Откакто тоя тв-формат навлезе в милата ни татковина, той започна да се разклонява като някакво огромно, слузесто пипаловидно същество, хранещо се от простотията на хората. И понеже храната му тук е в изобилие, драгият читател това го знае, ПОЗНАЙТЕ КАКВО СТАНА?!?! Реалити ебане, реалити изневеряване, реалити ядене на сто вида африкански (докарани от съседния канал) хлебарки, реалити готвене, реалити пеене, реалити раждане (КОПЕЛЕ!!!), обичане, сприятеляване, напиване, убиване, падане, ставане, ядене на сополи за време, бръснене на подмишници... и т.н. мога да безкрай, както може и всеки един живял в България последните пет години.
И... ето тук идва и ШЕДЬОВЪРЪТ, излязъл от най-тъмната, запушена отдавна и за добро, неогрявана от нищо (най-вече от благоразумие и въобще от някаква форма на разум) сценаристка дупка. Чудовището вече е простряло пипалата си върху всяко кътче от скапаното ежедневие, че реши да бръкне и там, където АМА БАШ НЕ МУ Е РАБОТА ДА БЪРКА – в нещастието на най-нещастните...На осакатените от най-голямата шибанячка – Съдбата...На тези, за които ти става жал, само като ги гледаш... и те хваща срам, че си жив и здрав, когато се сещаш, че ги има...
Та от тая долна, слузеста сценаристка дупка излиза тя - Идеята! БЛАГОРОДНО РЕАЛИТИ! ХА! ХА като, ХАракири и като ХАй, ама с „у” вместо „а”-то! ТА...блестящата идея е да съберат накуп в една къща, каквато децата, за които ще събират пари, никога през мизерния си живот няма и да видят, група налапани (с квото се сетиш, драги читателю) същества, под кодовото название „звезди”, които да се правят на маймуни няколко месеца в най-ценно ефирно време. Така, дотук добре...това и друг път сме го виждали, не може да изненада закърнелите ни мозъци. Ето, обаче пристига и вече отдавна омръзналият- дори и на табуретката ми- г-н Стани Богат, който МОЛИ, разбираш ли, българският народ да бил милостив и благороден и да пращал есемеси за милите, малки, талантливи дечица...Че то българският народ, само докато сере още не му искат да праща есемеси...Може би, точно това ще бъде моята пазарна ниша: "Прати ми есемес с текст ЛАЙНО, а аз ще ти кажа какво ще изакаш – форма, цвят, консистенция, химичен анализ, плътност... Само за 1.20 с ДДС за всички мобилни оператори...Но да се върнем на темата...
Значи, не онея плазмодии ненаяли се ще дават парите, а пак средностатистическият българин ще излизе лош, непукист, мразещ децата, сираците, сакатите, щото е ебати нетолерантното копеле и не праща есемеси непрестанно за да извади от мизерията всеки нуждаещ се. НО, ооо не!!! Тук идва любимата ми част, която се опитвам да опиша от доста време, но все тичам към тоалетната, за да не оцапам лаптопа или пък припадам за кратко от погнуса и недоумение (този път съм се запасила с леген и електрошоков чип, прикрепен за главата). Гореспоменатите вече безгръбначни, освен, че ще се кълчат за децата в нужда всяка седмица, ще получават и тлъсти хонорари по този повод. А сега, драги ми читателю, като свършиш с повръщането, сложи, моля те, хонорарите до парите от есемесите. Сложи сега едно равно. БРАВО! ТИ разкри тайната на РЕАЛИТИ БЛАГОРОДИЕТО! Искаш ли да станеш благородник СЕГА, ааа? На тази- милата думичка- вече толкова много вредни трябва да й изплатиме, че... Ама айде....ще прощава!
И ето една проста схема : на мустакат чичко педофил му дават няколко хиляди лева за да пее педофилските си песни и да спи и яде безплатно един месец в супер-луксозна къща. Тоя мустакат чичко гледа жално-жално от екрана и моли затъпелият му фен Зюмбюл Кючуков да пусне едно есемесче за децата с недъзи. Зюмбюл хваща гесемето, чийто ваучер купува с помощите, осигурявани му от държавата, и пуска, разбираш ли, АМА ПУСКА, та пушек се вдига, есемеси. Сега вече Зюмбюл е ебати благородния, той е част от благородното реалити! Това е мега ужасно, наистина, защото на малкото останали работещи, изрядни данъкоплатци, разумни същества в България им го набутват едновременно и мустакатият педофил, и благолодният Зюмбюл, и продуцентите, и водещият, дето му вика, че не е милостив. Е, много благородно...и аналоотпушващо, бих добавила. Да не говорим за това колко благородно го слагат и на децата в нужда...

20.58ч.
Бобът жално ме гледа от пода, а телевизорът моли да бъде изхвърлен и избавен от позора, че е смъртоносно ранен от чиния с фасул. Ставам от стола... Знам, че няма да гледам телевизия дълго време и, че няма да ям боб днес. Ще си легна гладна, необлъчена и, което е още по-лошо НИКОГА НЯМА ДА БЪДА БЛАГОРОДНА...ебати.

МЪДРИ МИСЛИ

1. Кучетата лаят, ако ги бучнеш с пръчка в корема.
2. Използваната мокра кърпичка си е използвана мокра кърпичка.
3. Всяка една морга си има жълтия оттенък.
4. Цепнатата слива не се е сцепила сама.
5. Във всеки гроб има труп
6. Дърветата имат листа, но листата нямат дървета.
7. Батериите могат да се заредят, когато се изхабят, но е ясно, че от мързел ще си купиш нови.
8. Ако баба ти кара колело, няма пари за кола, но има пари за тротинетка.
9. Садо-мазото е ненормално!
10. Дупката ще е празна, ако някой не я запълни.
11. Ако не виждаш, сложи си очила, но ако не си сложиш очила, значи си нямаш.
12. Айранът с изтекъл срок на годност има каймак.
13. Козата блее, когато я доят.
14. Чиято стринка има перука, стринката на пича е плешива.
15. Всяка моруна знае, че изгнилата риба мирише.
16. Жабите си крякат, гаргите си врякат.
17. Кучето подскача според дължината на краката си.
18. Всяко дългокрако куче потенциален манекен.
19. Който яде баничка рано сутрин - той има пари.
20. Мартениците дали ги виждаш бели или червени си зависи от мирогледа.
21. Юрий Гагарин си пътува гратис.
22. На Луната са й слаби батериите.
23. Който носи шал - студенко му е на врата.
24. Желираните мечета не са това, което бяха.
25. Майкъл Джексън не е пример за подражание.
26. Стачките са тиха революция във времена на общочовешка война.
27. Троловете не са едно и също със смърфовете.
28. Който не може да плува се плацика на плиткото.
29. Който се прави на обиден - трудно се засяга.
30. Който вика на чайката “гларус”, не е астрофизик.
31. Ако видиш летяща чиния, премигни пет пъти и погледни пак.
32. Ако си къдрав и си намокриш косата тя ще се изправи.
33. Ако премигнеш пет пъти и след това пак видиш летяща чиния, обади се на Фокс Мълдър.
34. Всеки, който се нарича приятел на Фокс Мълдър, да му затоплят място в комуната.
35. Птиците летят когато им се наложи.
36. Плешивостта не е срамна, но е смешна.
37. Не всеки който е умрял, се е удавил.
38. Не всичко което плува, не може и да ходи.
39. Раците зимуват, където ги свари зимата.
40. Пушенето убива, но по-бавно от пистолета.
41. Ако паднеш, значи си много тъп.
42. Ако пръднеш, ще замирише.
43. Не всеки лед се хлъзга.
44. Не стъпвай на изтръпнал крак, ако не искаш да паднеш.
45. Скиорите и сноубордистите са средните пръсти съответно на дясната и лявата ръка.
46. Есента е среден пръст за пролетта.
47. Ако се оригнеш тихо, никой няма да те чуе.
48. Който копае гроб другиму си няма друга работа.
49. Не всички учители са бивши престъпници.
50. Чаплата разперва крила, ако не е саката.
51. Доматите растат, ако не ги препикаеш.
52. Колкото крака имаш, на толкова ходиш.
53. Ако те праснат с тиган, ще те заболи.
54. Ако Махатма Ганди ти се яви на сън и ти каже, че Хитлер е пич,д ори и психиатър няма да ти помогне.
55. Ако не се сещаш как се казваш, значи си забравил.
56. С чук можеш да заковеш пирон, но и да убиеш баба си.
57. Ако риташ хората по краката, не си достатъчно умен да ги ритнеш в корема.
58. Животните мразят Роси Кирилова.
59. Който не разбира мъдрите мисли, не е мъдър.
60. Ако умреш няма да плащаш за погребение.
61. Ако сам не си помогнеш, и Jah няма да ти помогне.
62. Ако имаш пинцета, все нещо си скубеш.
63. Ако шоколадът ти горчи, пречукай мармота, който се е изсекнал вътре.
64. Ако си виждаш клюна, значи си щъркел.
65. Шейсет котки е по-добре от тридесет кучета.
66. Щъркелите ебът млади булки.
67. Ако си Робокоб, нямаш майка.
68. Малкото пони, на хълбока си сърчица жигосва.
69. Ако си естрадна прима, щурците ти свирят.
70. Мравката пълзи, скакалецът скача, а мармотът свива.
71. Ако имаш пинцета, все нещо си скубеш.
72. Ако умреш докато раждаш, оставяш детето си в ръцете на гнусната здравна система.
73. Рисовете може да миришат на котки, но не са.
74. Щом се видиш на снимка, знай, че някой те е снимал.
75. Ако в църквата ти падне икона на главата, попът не може да кове пирони.
76. Жълтите павета хората ги ядат, ако се хлъзнат на тях.
77. Ако детската градина на детето ти гръмне, не ходи да го търсиш - ще се изцапаш.
78. Ако детето ти друса, купи си сейф.
79. Ако те боли ченето, изплюй си дъвката.
80. Не всеки кекс е правен от баба.
81. Ако те боли ченето значи не е изкуствено.
82. Не всяка пъпка има гнойно връхче.
83. Ако ти се струва, че имаш четири цици, ти се е смъкнал сутиена
84. Грозните хора не са виновни, че изпъкват на светло.
85. Норките са ебати богатите копелета, щом могат да си купуват такива скъпи палта.
86. Мляскането е най-гнусното нещо на света след изсъхналата сперма върху устата на майка ти.
87. Не всеки който е чел Библията се кефи на Христос.
88. Лястовиците ток не ги лови.
89. Ако носа ти е крив, някой ти го е чупил в миналото.
90. Ако пишеш простотии значи си прост.
92. Липите се люлеят, ако ги духа вятърът.
93. Ако Ганди имаше перука, щеше да се казва Ленън.
92. Всеки, който има пишка, няма цици. Освен Азис и Алберт.
91. Ако английската кралица се задави с чай, ще го изплюе.
92. Всяка Червена Шапчица е бременна от някой вълк.
93. Всяко космато животно знае, че е космато, но не знае, че другите също знаят.
94. Баскетболът е спорт, но не е по-спорт от всеки друг спорт.
95. Който носи шалвари е султанска курва.
96. Ако леля ти може да говори, е човек.
97. Всичко срамно си е срамно.
98. Пергелът е оръжие с пет остриета.
99. Ако са ти пожълтели зъбите, не си ги миеш.
100. Бъди в живота като броненосец, като животински танк!
101. Ако слушаш диско, си дискмен.
132. Ако скинар не успее да ти счупи носа, си медиум.
103. Ако пишката ти е по-малка от кутрето, много ще ти се смеят.
104. Ако усетиш, че умираш, не казвай на никого, защото ще почнат да те съжаляват.
105. Не всички цици растат навътре.
106. Да отидеш до тоалетната не е срамно, а желателно.
107. Който мастурбира, има мускулна треска на дланта.
108. Когато те боли носът, потърси гнилата работа в него.
109. Мармотът не свива това което си мислиш.
110. Гнилите плодове се наричат зеленчуци.
111. Ако ти кажат, че си идиот, приеми го като лична обида.
112. Ако видиш Дафи Дъг на живо, разпъни си чадъра.
113. Ако участваш в порно филм, ще се гледаш по телевизията след 12.
114. Счупеното е на нещастие, защото можеш да стъпиш в него.
115. Ако намериш жираф в хладилника, баща ти е бил на сафари.
116. Ако си отрежеш пръст, стани гущер за да ти порасне нов.
117. Ако индианците бяха победили американците, щеше да гледаме “Индиански пай”.
118. Ако избиваш гризачи с автомат, си разярен аграр.
119. Ако не можеш да си разпънеш чадъра, ти се е подула дръжката.
120. Ако си плешив, накъдри се и няма да ти личи.
121. Ако най-добрият ти приятел е чернокож, не му показвай червените си кубинки.
122. Мъртвият Папа е знак за Божията милост и справедливост.
123. Кръглите очила, Ленън ги е носил.
124. Ако през прозореца ти влети маркуч, скрий запалката, започни да крещиш и изчакай пожарникарите.
125. Ако нямаш слон, не трябва да му продухваш хобота.
126. Не всеки който го чешат по врата е куче.
127. Ако нямаш една ръка, а кракът ти е откъснат, значи си гледаш тигър в двора.
128. Ако цял ден пишеш мъдри мисли, може да станеш пекалено мъдър и да полудееш
129. Всеки вълнен чорап има правото да бъде разплетен.
130. Ако се мислиш за Бог, е време да се осъзнаеш и да потърсиш помощ.
131. Ако си шишарка, внимавай да не паднеш.
132. Ако коремът ти започне да се подува, е време да пръднеш.
133. Забучената изкормена котка на вратата ти е знак, че някой от съседите ти ти има зъб.
134. Всяка жътварка да си знае комбайна.
135. Разстройството е знак, че си на морето.
136. Ако ядеш чужда бисквитка, вземи си втора.
137. Всяка умна гъба бяга от гъбари.
138. Косматите хора - попара ядат.
139. Сенките за очи са прахообразни, но не стават за шмъркане.
140. Ако нямаш пари за тиранти ще ти паднат гащите.
141. 5лв са повече от 10ст.
142. Ако чуваш гласове, водиш разговор с повече от един човек.
143. Сръбската скара няма нищо общо с крем карамела, но като ги смесиш си е яко.
144. Ако се чувстваш тъп, сигурно си прав.
145. Ако всички хора ти приличат на анимационни герои, спри да гледаш порно!
146. Кинг-Конг ще викаш на майка си!
147. Корените на дървото са по-надълбоко, когато листата са по-нависоко.
148. Който пикае в храстите, цапа снега.
149. Катерицата яде, ако е гладна.
150. Ако ти замирише на изгоряло е време да спреш да си мислиш, че ти мирише на изгоряло.
151. Ако ти е лошо, спри да мислиш.
152. Ако баба и танцува кан-кан, има нещо гнило под полата й.
153. Не е толкова, колкото е!
154. Ако баща ти е иглолистно, майка ти не е липа.
155. Локвите крият големия си потенциал.
156. Барбароните нямат нищо общо с бибероните.
157. Дееба, мама му ,дееба!
158. Крастата е по-хубаво нещо от растата.
159. Колко ти е часът?
160. Тапата плува според тоягата.
161. Ако по оградата тече ток, пипни я и ще видиш какво ще стане.
162. Ако дядо ти пуши пури, открадни му една и ми я дай.
163. Дори гърците могат да дишат.
164. Ако видиш Рики Мартин на улицата, са те изнесли за органи в Латинска Америка.
165. Който е умен, обикновено не е тъп.
166. Ако майка ти е трапец, ти си триъгълник.
167. Ако хлъцнеш, пийни си водица.

СЪН

СЪН

Сънувах сън, а в него – друг. И в този, другия, ме чакаше непознат, молещ прошка от всякаш забравен вече човек. На колене беше паднал, а асфалтът беше мокър от изсъхналите отдавна в очите му сълзи. И рани покриваха грубите светли ръце, и все едно плещите му носеха всичката болка...на дървесата, на тихия поток, на болното цвете, наблюдаващо безучастно съня ми. И молеше непознатият, тихо прошепвайки, нижеше паяжина от слова, обезсмислящи врявата преживяна и от мен, и от него, и от този пред когото беше паднал на колене. Думите капеха от устата му като капки роса, а падаха като павета върху ми. И всякаш мен обвиняваше с молитвата си към другия, всяка буква се отпечатваше като под индиго върху безцветната ми душа. А тя стана бяла, можех вече да я видя, бяла като чист болничен чаршаф. Молещият се спря да говори и отново потекоха сълзи от очите му...сини, мастилени. А другият ме погледна и в погледа му 92 дълбини ме примамваха да падна в тях. И изчезна...Останахме само аз и нещастникът просещ реабилитация за съвестта си. Изведнъж земята се сля с небето, облаците почерняха, а дървесата изчезнаха в тях. Видях всяко кътче от душата си за миг, като осветено от светкавица поле. Видях всичко и всички, запомних, припомних си всяка секунда, живяна преди и сега. И всички тези секунди оставяха по една рана върху ми.
Изправи се молещият се и паднах аз...на колене. Устата ми сама запроизнася молитвата. Сега аз просех милост, просех милост с чужди думи. Очите ми, отдавна пресъхнали, се напълниха със сълзи, мастилени...и намокриха напукания асфалт.

Изкуството да бъдеш изкуствен

Крайно време е човек да спре да си обръща внимание и по спешност да си тегли една майна и ще види как рязко ще се покачи нивото на река Дунав. Прекалената втренченост и забитост в детайла води до забитост на разни други неща в личния ти гъз след време. Научно е доказано. Дет се вика: „Thing global, not local”.
Да, ама не.
„Нека се стремим към вътрешна хармония, нека опознаем човека в себе си и по този начин да открехнем сетивата си към външния свят, нека бъдем полезни на този свят, нека го променим...” Защо просто не се произведе огромна пералня, която да бъде пусната от най-малко 200 м. върху всички йога-чукундури по света? Zanussi, Indesit, ами издишате, бе. Издишате.
Да е позитивно всичко, да са усмихнати хората, да се смеят по половин час за глупости...какво повече бих могла да искам.
Ами, например всички лицемерни олигофрени да си наемат по едно иглу на северния полюс и да ми изпращат позитивни вибрации от там, ако може. Ако не им замръзне позитивният вибратор, разбира се.
За кое да съм позитивна, бе грийн пийс? Заради това, че живея в акото (резултат от дългогодишни общонационални напъвания и политически спазми), заради това, че има точно 5 човека, на които им смърди или заради това, че ти, мадафака ми казваш да съм позитивна, докато си правиш снежен човек, само че не от сняг, ами от онова кафеникавото...
Заеби.
Да приемем, че съм позитивна. Кво прайм? Стоя си позитивна просто. Позитивея. Не знам дали има такъв глагол... оп!...реших – има вече. Или не – моят позитивизъм би трябвало да задвижи желанието на хората около мен към същата тази позитивност, май е идеята. Т.е. би се състояла една позитивна лавина, която от своя страна би представлявала още един пласт лайна, върху така гиздаво наслоения вече. Честито – точно когато си мислехме, че не може да е по-зле. Винаги може по-зле. Закон.
Представете си новопостроен петзвезден хотел в с. Долно Уйно. Съвсем сериозно. „Радисън” примерно, ама баш на мегдана и да си щъкат около него всичките бай Гошо, леля Илонка и юрдечките им. Ей България точно на това ми прилича. Както казва един приятeл – „не е ли сладко?” А „Радисън”-а директно си е резервиран за политическия елит на страната, българския шоубизнес, мафиотчетата на дребно и едро и залятите от позитивната вълна, щото те са някак над всичко, така или иначе. Красота...представям си урбанизацията, която ще настъпи в района. МЕГАПОЛИС ДОЛНО УЙНО. Виждам я табелата...
И после пък имало звезди. В България – звезди. Как пък една звезда не видях, бе дееба. Или се броят тия с модерните шалове и рейнджър-очилата? Сигурно. Щото, ако са тези...значи само в мойта кооперация има десет. Смятай. То по улицата, батко звезда със звезда се разминава. Не си е работа. Активни са обаче нашите знаменитости. Ходят едни и същи хора в едни и същи телевизии, говорят едни и същи глупости, ама са известни, нали? А аз какво правя – ям портокал и си цапам клавиатурата.
Виж от мафията вече са сладури. Симпатични момчета така като ги гледаш. Опънали ги черните дрехи, всяват респект с шкембетата, качили се на по един квадратен Мерцедес и бръм бръм бръммммм: I’M AN OUTLAW, BABY! AN OUTLAW! Бръмммммм. Айдеее, прокурора черпиииии.
Кой да излъжа сега с тоя моя недоизлюпения позитивизъм? Не ми се лъже, бахти. Искам, ако ме дразни някой, да му счупя главата. Къде е проблемът?
И за да избегна излишния патос, който често се блъска из стените на иначе праволинейния ми ограничен мозък, просто ще сменя темата. Цак! Готово.
Аз съм същият боклук (за да не излезе, че лъжа нещо). Същият лицемерен и нескопосан в казването на най-простата истина човек, като всички останали под и над моята възраст. Нищо няма да променя, защото съм прекалено заета да прекарвам цялото си време с личното ми възмущение. Страшно полезна дейност. В най-скоро време очаквам да извлека някакви облаги от нея. Да ми порасне трета ръка, би било много хубаво. Ще си правя салата къде-къде по-бързо. Еволюция му е майката.
И сега дежурното: Майната ми.
„Мразя да мразя” са казали смърфовете. Хвала на такива сини индивиди!
Кое е по-зле? Това, че нищо не е наред или това, че само аз така си мисля?
„Не бързайте да ми отговаряте...грешно при това.”