Изкуството да бъдеш изкуствен

Крайно време е човек да спре да си обръща внимание и по спешност да си тегли една майна и ще види как рязко ще се покачи нивото на река Дунав. Прекалената втренченост и забитост в детайла води до забитост на разни други неща в личния ти гъз след време. Научно е доказано. Дет се вика: „Thing global, not local”.
Да, ама не.
„Нека се стремим към вътрешна хармония, нека опознаем човека в себе си и по този начин да открехнем сетивата си към външния свят, нека бъдем полезни на този свят, нека го променим...” Защо просто не се произведе огромна пералня, която да бъде пусната от най-малко 200 м. върху всички йога-чукундури по света? Zanussi, Indesit, ами издишате, бе. Издишате.
Да е позитивно всичко, да са усмихнати хората, да се смеят по половин час за глупости...какво повече бих могла да искам.
Ами, например всички лицемерни олигофрени да си наемат по едно иглу на северния полюс и да ми изпращат позитивни вибрации от там, ако може. Ако не им замръзне позитивният вибратор, разбира се.
За кое да съм позитивна, бе грийн пийс? Заради това, че живея в акото (резултат от дългогодишни общонационални напъвания и политически спазми), заради това, че има точно 5 човека, на които им смърди или заради това, че ти, мадафака ми казваш да съм позитивна, докато си правиш снежен човек, само че не от сняг, ами от онова кафеникавото...
Заеби.
Да приемем, че съм позитивна. Кво прайм? Стоя си позитивна просто. Позитивея. Не знам дали има такъв глагол... оп!...реших – има вече. Или не – моят позитивизъм би трябвало да задвижи желанието на хората около мен към същата тази позитивност, май е идеята. Т.е. би се състояла една позитивна лавина, която от своя страна би представлявала още един пласт лайна, върху така гиздаво наслоения вече. Честито – точно когато си мислехме, че не може да е по-зле. Винаги може по-зле. Закон.
Представете си новопостроен петзвезден хотел в с. Долно Уйно. Съвсем сериозно. „Радисън” примерно, ама баш на мегдана и да си щъкат около него всичките бай Гошо, леля Илонка и юрдечките им. Ей България точно на това ми прилича. Както казва един приятeл – „не е ли сладко?” А „Радисън”-а директно си е резервиран за политическия елит на страната, българския шоубизнес, мафиотчетата на дребно и едро и залятите от позитивната вълна, щото те са някак над всичко, така или иначе. Красота...представям си урбанизацията, която ще настъпи в района. МЕГАПОЛИС ДОЛНО УЙНО. Виждам я табелата...
И после пък имало звезди. В България – звезди. Как пък една звезда не видях, бе дееба. Или се броят тия с модерните шалове и рейнджър-очилата? Сигурно. Щото, ако са тези...значи само в мойта кооперация има десет. Смятай. То по улицата, батко звезда със звезда се разминава. Не си е работа. Активни са обаче нашите знаменитости. Ходят едни и същи хора в едни и същи телевизии, говорят едни и същи глупости, ама са известни, нали? А аз какво правя – ям портокал и си цапам клавиатурата.
Виж от мафията вече са сладури. Симпатични момчета така като ги гледаш. Опънали ги черните дрехи, всяват респект с шкембетата, качили се на по един квадратен Мерцедес и бръм бръм бръммммм: I’M AN OUTLAW, BABY! AN OUTLAW! Бръмммммм. Айдеее, прокурора черпиииии.
Кой да излъжа сега с тоя моя недоизлюпения позитивизъм? Не ми се лъже, бахти. Искам, ако ме дразни някой, да му счупя главата. Къде е проблемът?
И за да избегна излишния патос, който често се блъска из стените на иначе праволинейния ми ограничен мозък, просто ще сменя темата. Цак! Готово.
Аз съм същият боклук (за да не излезе, че лъжа нещо). Същият лицемерен и нескопосан в казването на най-простата истина човек, като всички останали под и над моята възраст. Нищо няма да променя, защото съм прекалено заета да прекарвам цялото си време с личното ми възмущение. Страшно полезна дейност. В най-скоро време очаквам да извлека някакви облаги от нея. Да ми порасне трета ръка, би било много хубаво. Ще си правя салата къде-къде по-бързо. Еволюция му е майката.
И сега дежурното: Майната ми.
„Мразя да мразя” са казали смърфовете. Хвала на такива сини индивиди!
Кое е по-зле? Това, че нищо не е наред или това, че само аз така си мисля?
„Не бързайте да ми отговаряте...грешно при това.”