четвъртък, 26 март 2009 г.

Критикувай или умри

Лесно е, много е лесно. Щом и аз мога с моята безгранична тъпота – смятай. Дай да нахрачим, оакаме и напсуваме всичко, което се случва и да пием една ракия след това за берекет. Лесно е, много е лесно.
Цаката е да се правят пари, които да се харчат, по възможност за изопачения, че така е явно най-сладко. Кое не е ясно?
Или може би понеже нямаме какво да правим – дай да я набараме къде е тука конспирацията, „не мое да нема”. Сетих се! Парите, които ще съберат, бас ловя, че няма да отидат за децата (както са се „напънали” да измислят „шибаните сценаристи”), ами ще бъдат тайно разделени между участниците в грандиозния шантаж! Ейй, как ги оправих на бърза ръка...
Лесно е, много е лесно.
Всяка явна благотворителност е долна курва. Но е благотворителност, нали? Нали?
Да, ясно. Събери пари, дрехи, обувки, направи нещо сам, ако не си крайно сакат, но трябва ли да го кажат във вечерната емисия новини? Щом така ще се почувстваш реализиран и удовлетворен – кажи си, хвали се, татуирай си „донор” на гъза, ако искаш, но не е готино, някак. Куцо е.
Но е благотворителност, нали?
Има къща. В нея живеят хора. До тук нещо сложно? Някаква критика или нещо? Няма още...добре продължавам: какъв е фундаменталният замисъл? Гледаме как хората в къщата си имитират реалните животи, докато чистят обективите на камерите. Други едни хора, извън къщата ги снимат. Който иска гледа, който не иска – хвърля боб по телевизора и пикае газ.
През това време някой друг (дали ще е Зюмбюл, брат му или ти – няма значение) решава да пусне смс. Неговият лев са новите обувки на малко момиченце, неговият лев е футболна топка за братчето й, неговият лев им купува лекарства, книги, нова дограма (ако въобще има стара), неговият лев е нечия първа усмивка. Какво ми пука, ако пусналият смс реши, че е Спасителят?
И не е лошо, ако мустакатият чалгар те е накарал някак да пуснеш смс, не е лошо и ако не пуснеш. Лошото е да си сърдит на курвата Благотворителност. Вярно, че си е дала гъза, ама с цел. Лесно е, много е лесно.
Става въпрос за децата, нали? Дали им е зле? Зле им е сигурно някой да им обръща внимание (дори да е престорено е внимание), зле им е сигурно някой да събира пари за тях...
Злето е че вниманието ще е до края на тъпото риалити. Ще се събере ебахти сумата, ще се хвалим какви сме рицари на кръглата маса една седмица и после ще ни е през кура за децата, за предаването, за есемесите и за мерудията Ники Кънчев (той е навсякъде така или иначе и трудно би ни липсвал).
Дреме ми, че някой ще си излезе с парите след цялата патаклама. Учили са ме в чужди портфейли да не гледам. Ама има кинти за децата, нали?
Дреме ми на кой колко му се ебе или сере в национален ефир. После ще има кинти за децата, нали?
Дреме ми, че хората били задръстени и че слагат равно между „благотворителност” и „PR”. Събират се пари за децата, нали?
Претендиращите, парадиращи олигофрени ги знаем – драпат за едното име цял живот и като се обяснят на няколко места какви са благородни – мирясват. Живи и здрави.
И най-големият тъпак се кефи като е полезен. Номерът е да намериш как да си полезен без да се пениш, напъваш и самоизтъкваш.
За да не излезе, че съм шибан популист, ще си тегля една майна и ще направя на Саня боб. Благородно, нали?

Няма коментари:

Публикуване на коментар